Елизабет е изчезнала

"Хелън ме повежда към една къща. Нова къща, неотдавна построена. Не ми харесва. Никога не съм харесвала новите къщи. Човек не знае какво е погребано под тях."

"-Бих искал да нарисувате нещо. Бих искал да нарисувате циферблат. Можете ли?
Той ми дава подложка, на която да си подпирам. Започвам да рисувам, но ръката ми леко трепери и не се справям много добре. Някак линиите отиват в погрешна посока, както когато се опитваш да рисуваш нещо, което гледаш в огледало. Забравям какво е трябвало да нарисувам, но разкривените кръгове ми напомнят за жаба, затова ги превръщам в такава като прибавям големи кръгли очи и жизнерадостна усмивка, а после моливът се изплъзва и допълвам с буйна коса и брада. Оставям рисунката на бюрото му. Докторът може да прави с нея каквото поиска.
Записва нещо в бележника си. Пише ли, пише. Не вдига поглед, не говори. Чудя се дали не бърза да запише всичко, преди да го е забравил."

"Отивам към рафтовете сама. Тук няма толкова много книги, както едно време. Отделено е много пространство за компютрите. Изглеждат много лъскави и съблазнителни, но съм опитвала няколко пъти и не вярвам вече да се науча. Над този раздел с рафтове пише "Криминални" и много от книгите имат кости или кръв по кориците. Повечето обложки са черни с неонови заглавия. Има нещо противно в тях, нещо плашещо. Подозирам, че не бих искала да вниквам в съдържанието им, но все пак вземам една и прочитам анотацията на гърба. Разказва се за жена, която бяга от сериен убиец. Връщам я обратно. До нея има четири книги с кремави корици, мистерии, в които действието се развива в Русия. Едва ли ще ми бъдат по вкуса. И без друго животът ми е пълен с мистерии."