Шумът на времето

Точно това не бяха разбрали Карло-Марло и техните потомци.

Веднъж един негов приятел му показа нещо, наречено гимнастика за интелигенцията. Вземаш кутия кибрит и разсипваш клечките на пода, после се навеждаш и ги вдигаш една по една.

От време си беше педантичен... Обичаше да е сигурен, че нещата работят правилно: вода, електричество, водопровод. Календарът му беше запълнен а рождените дни на роднини, приятели и колеги и за хората от списъка винаги имаше картичка или телеграма. Когато отиваше във вилата си край Москва, първата му работа беше сам да си прати картичка, за да провери надеждността на пощите. Понякога това се превръщаше в лека мания, но беше необходимо. Ако широкият свят става неуправляем, трябва да се погрижиш да контролираш каквото все още можеш. Колкото и да е малко.

Разбира се, никой не умира точно навреме: едни твърде рано, други твърде късно. Някои налучкват годината, но избират напълно погрешна дата. Като горкият Прокофиев - да умре точно в същия ден като Сталин.

"Животът не е разходка в полето" - така казваше последнияр ред от стихотворението на Пастернак за Хамлет.

Знае ли някой в какво ще повярва бъдещето?