Хрониките на Джулиет - 2 - Разнищи ме

В най-мрачните дни трябва да потърсиш светло местенце, в най-студените дни трябва да потърсиш топло местенце, в най-злощастните дни трябва да гледаш напред и нагоре, а в най-печалните дни трябва да отвориш очи, да им позволиш да леят сълзи. После да ги оставиш да изсъхнат. Да им дадеш възможност да отмият болката, за да виждат ясно отново.

– Искам те цялата. Искам те от глава до пети и искам да не ти достига въздух, и да копнееш по мен, както аз копнея по теб. – Изрича думите така, сякаш са запалена цигара, заседнала в гърлото му, сякаш иска да ме потопи в топъл мед, и казва: – Никога не е било тайна. Не съм и опитвал да го крия от теб. Никога не съм се преструвал, че не искам именно това.
– Но... нали каза, че искаш да сме п-приятели...
– Да – отговаря той и преглъща. – Така е. Искам. Искам да съм ти приятел. – Той кимва и усещам лекото раздвижване на въздуха помежду ни. – Искам да съм приятелят, в когото се влюбваш безнадеждно. Онзи, когото взимаш в обятията си и в леглото си, и в тайния свят, който криеш в главата си. Такъв приятел искам да съм ти. – Казва той. – Приятел, който ще запомня думите ти, но и формата на устните ти, докато ги изговаряш. Искам да опозная всяка извивка, всяка луничка, всеки трепет на тялото ти, Джулиет...