Бел Ами
от Ги дьо Мопасан
Въведени са общо 7 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (54): Марина, hypno, Вилка, Иван Стоянов, nadia, astroarch, Гълъбица, Светлина, Frosty, virginiawoolf, landonova, Sladost, epolitova, animalita, Elyllon, Fany, right in two, stardust, jane, Miriel, zdravka, unchita, zuzi, Marieta, rye, @Siss, Zui, Е.Илиева, nel, P.Gencheva, нински, Петя Анастасова, Teodora, morwen, alciona, lili_hr, ali_cat, maqkz, veronica_pd, Layer, orangem0on, Богдан, petyapileto, Анагностис, zavinagiiii, Abies, m.deyanova, jupas77, Лолитка, V. Bekam, Мира, djulia, pnio, mar4eliana
В момента четат тази книга (2): ззлатева, Вивиан
Смятат да я прочетат (4): lz1adf, Anireta, assinka, babyrecords
Потребители прочели тази книга (54): Марина, hypno, Вилка, Иван Стоянов, nadia, astroarch, Гълъбица, Светлина, Frosty, virginiawoolf, landonova, Sladost, epolitova, animalita, Elyllon, Fany, right in two, stardust, jane, Miriel, zdravka, unchita, zuzi, Marieta, rye, @Siss, Zui, Е.Илиева, nel, P.Gencheva, нински, Петя Анастасова, Teodora, morwen, alciona, lili_hr, ali_cat, maqkz, veronica_pd, Layer, orangem0on, Богдан, petyapileto, Анагностис, zavinagiiii, Abies, m.deyanova, jupas77, Лолитка, V. Bekam, Мира, djulia, pnio, mar4eliana
В момента четат тази книга (2): ззлатева, Вивиан
Смятат да я прочетат (4): lz1adf, Anireta, assinka, babyrecords
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (7)
покажи всички
Тя беше от онези жени, които упорството дразни, а неучтивото държание довежда до ярост.
Тя се усмихваше със своята неопределена усмивка, която сякаш винаги обещаваше нещо и никога не го изпълняваше.
Тогава тя го изгледа от глава до пети, изгледа го с онзи влажен, крайно отчаян, токова прелестен и токова тъжен поглед, който показва болката на едно женско сърце.
Животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш; но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и това е краят, това е смъртта
И все пак всеки носи в себе си трескавия, неосъществим стремеж към вечност,всеки е нещо като вселена във вселената и всеки изчезва, изгаря безследно в кладата на новите поколения.
Защото любовните думи, които са все едни и същи, добиват вкуса на устните, от които излизат.
Но той не ги виждаше; мисълта му сега се връщаше назад и пред ослепените му от силното слънце очи се носеше образът на г-жа дьо Марел, която, изправена пред огледалото, поправя къдрите на косата си, които винаги й се разваляха в леглото...
» Добави коментар
Коментари (0)