Бел Ами
от Ги дьо Мопасан
Въведени са общо 7 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (54): Иван Стоянов, hypno, nadia, astroarch, Светлина, Frosty, virginiawoolf, landonova, Sladost, Марина, Гълъбица, maqkz, Вилка, epolitova, Elyllon, unchita, Fany, animalita, orangem0on, stardust, Miriel, jane, zdravka, Мира, rye, djulia, zuzi, right in two, Marieta, @Siss, Zui, Е.Илиева, P.Gencheva, нински, Петя Анастасова, Teodora, morwen, alciona, lili_hr, ali_cat, veronica_pd, Богдан, petyapileto, Анагностис, Layer, zavinagiiii, nel, Abies, m.deyanova, jupas77, Лолитка, V. Bekam, pnio, mar4eliana
В момента четат тази книга (2): ззлатева, Вивиан
Смятат да я прочетат (4): lz1adf, Anireta, assinka, babyrecords
Потребители прочели тази книга (54): Иван Стоянов, hypno, nadia, astroarch, Светлина, Frosty, virginiawoolf, landonova, Sladost, Марина, Гълъбица, maqkz, Вилка, epolitova, Elyllon, unchita, Fany, animalita, orangem0on, stardust, Miriel, jane, zdravka, Мира, rye, djulia, zuzi, right in two, Marieta, @Siss, Zui, Е.Илиева, P.Gencheva, нински, Петя Анастасова, Teodora, morwen, alciona, lili_hr, ali_cat, veronica_pd, Богдан, petyapileto, Анагностис, Layer, zavinagiiii, nel, Abies, m.deyanova, jupas77, Лолитка, V. Bekam, pnio, mar4eliana
В момента четат тази книга (2): ззлатева, Вивиан
Смятат да я прочетат (4): lz1adf, Anireta, assinka, babyrecords
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (7)
покажи всички
Тя беше от онези жени, които упорството дразни, а неучтивото държание довежда до ярост.
Тя се усмихваше със своята неопределена усмивка, която сякаш винаги обещаваше нещо и никога не го изпълняваше.
Тогава тя го изгледа от глава до пети, изгледа го с онзи влажен, крайно отчаян, токова прелестен и токова тъжен поглед, който показва болката на едно женско сърце.
Животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш; но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и това е краят, това е смъртта
И все пак всеки носи в себе си трескавия, неосъществим стремеж към вечност,всеки е нещо като вселена във вселената и всеки изчезва, изгаря безследно в кладата на новите поколения.
Защото любовните думи, които са все едни и същи, добиват вкуса на устните, от които излизат.
Но той не ги виждаше; мисълта му сега се връщаше назад и пред ослепените му от силното слънце очи се носеше образът на г-жа дьо Марел, която, изправена пред огледалото, поправя къдрите на косата си, които винаги й се разваляха в леглото...
» Добави коментар
Коментари (0)