Закуска в "Тифани"

Да разбереш кое е твое едва когато си го изоставил.

Тъпо е да казвам, но хубави неща ти се случват само ако си добър. Добър? Всъщност искам да кажа честен. Не честен в смисъл да спазваш законите - ще обера гроб, ще свия монетите от очите на мъртвец, ако ми трябват пари за удоволствия. Не, мисълтта ми е, че човек трябва да бъде честен пред самия себе си. Можеш да бъдеш всичко, но не и страхливец, неискрен, двуличен, курва: предпочитам да имам рак, отколкото нечестно сърце. Това не е лицемерие. Чисто и просто практичност. Ракът може да те довърши или не, обаче другото направо те унищожава.

Човек трябва да има свободата да се жени и за мъже, и за жени, или — слушай, ако дойдеш и ми кажеш, че искаш да се свържеш с боен кораб, аз ще уважа чувствата ти. Бога ми, говоря съвсем сериозно. На любовта трябва да се дава пълна свобода. Изцяло подкрепям това схващане. Сега, когато имам доста добра представа какво всъщност е любов.

Обичам мъже с чувство за хумор. Повечето само пъхтят.

А на всичкото отгоре са ме хванали лошите чернилки.

- Но съм жив. И ти благодаря. За това, че ми спаси живота. Ти си чудна. Единствена. Обичам те.
-Глупак.- Тя ме целуна по бузата.

- Никога не се влюбвайте в диво същество, господин Бел- посъветва го Холи.- Това беше грешката на Док. Той все мъкнеше вкъщи разни диви същества... Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчни силни да избягат в гората. Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел. Ако си позволите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето.