Мечето Падингтън

— Аха! — обади се строг глас. — Пак ти! Трябваше да се сетя — и кондукторът извади бележника си. — Името, моля.
— Ъъ… Падингтън — каза Падингтън.
— Попитах как се казваш, а не къде отиваш — повтори кондукторът.
— И аз това ви казвам — обясни Падингтън. — Това ми е името.
— Падингтън! — удиви се кондукторът, който явно не вярваше на ушите си. — Не може да бъде. Това е име на гара. Никога досега не съм чувал за мече на име Падингтън.
— Много е необикновено — съгласи се Падингтън. — Но аз се казвам Падингтън Браун и живея на улица „Уиндзор Гардънс“ трийсет и две. Изгубих госпожа Браун и Джуди.
— Ха! — възкликна кондукторът и записа нещо в бележника. — Може ли да видя билета ти?
— Ъъ… тука беше — каза Падингтън. — Но и него не го намирам.
Кондукторът отново започна да пише.
— Играе си с ескалатора. Пътува без билет. Спира ескалатора. Много сериозни провинения — каза той и вдигна очи от бележника. — Какво ще кажеш, млади момко?
— Ами… ъъ… — Падингтън неспокойно пристъпваше от крак на крак и заби поглед в лапите си.