Романът за Тристан и Изолда

Но през нощта от гроба на Тристан избуяла една зеленолиста къпина с жилави вейки, с дъхави цветове, която се издигнала над църквата и се спуснала над гроба на Изолда. Местните хора отрязали къпината; на другия ден тя отново израснала, все така зелена, все така разцъфнала, все така жилава и устремена към гроба на Изолда Русокосата. На три пъти искали да я унищожат: напразно. Най-после разказали за чудото на крал Марк: кралят забранил да режат повече къпината.

Любовта на жените идва бързо, но така бързо идва и омразата; а дойде ли враждата, тя трае по-дълго от приятелството. Жените умеят да сдържат любовта си, но не и омразата си.

Женският гняв е гибелен и всеки мъж трябва да се пази от него! Този, когото една жена най-много е обичала, нему тя ще отмъсти най-жестоко.

По-рано, когато ме гонеше като звяр, можех да го мразя и да го забравя: той беше отстъпил Изолда на прокажените; тя вече не беше негова, тя беше моя. Ето че неговото съчувствие отново събуди обичта ми към него и спечели кралицата.