Чисти стихотворения

Като дебела балерина,
която тръгва с бавна крачка,
ръба на тенджерата мина,
без пяната си да омачка,

надигна се на меки дипли,
и без да мисли, без да чака,
с горещ и нежен шепот кипна
забравеното прясно мляко.

Щом трябва да е зима -
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.

Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И става много явно,
че сам не се живее.

Правоъгълни бали слама.
Светлината е на петна.
Под небето - една голяма
и хранителна тишина.

Хоризонтът - извит в усмивка.
Ароматна прохладна пръст.
Във сърцето - покой. Почивка.
И надежда - околовръст.