Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

Бягство в бягството, поривът да се махнеш далеч, далеч, далеч, с годините той пусна корени във Васко, подобно на екзотично растение в буркан от конфитюр върху перваза на прозореца. В хумуса на неговото недоволство, на малките всекидневни фрустрации то вирееше прекрасно, оросявано и торено от предчувствия и копнежи.

Изгнание. Както се казва, дори царският син е никой в чужбина. Един изгнаник пък още по-малко. Дали, като напусне родината си, той умира напълно, или само част от него, подобно на изкорубено дърво, от което покарва млада вейка? Той прекарва времето, не, сбърках, неговото време на празнота минава в някой влак, който се движи по глуха линия, застинал в спомени и очакване: завръщането ще бъде страхотно, това го тласка напред, той живее заради завръщането, заради онзи единствен ден, който ще изкупи всичко, през който всичко ще се сбъдне. Така с изострено внимание, той остарява, докато един ден стане достатъчно стар, за да се събере с други изгнаници на гробището, носейки след ковчега венец от цветя и утешителна панделка за онзи, който не е могъл да издържи и да вдигне наздравица за продължаващите да чакат — „Догодина в родината!“

— Тогава обясни ми, ако обичаш, кое в хвърлянето на заровете е случайното. Не държиш ли всичко в свои ръце? Не зависи ли от тебе с каква сила ще ги хвърлиш, под какъв ъгъл спрямо таблата, какви са били числата отгоре? Това няма много общо със случайността, съгласен ли си? И ако познаваш добре повърхността, върху която те ще се търкулнат, както и материала, от който са направени заровете, тогава би могъл да изчислиш хвърлянето. Би могъл да вникнеш във всички предпоставки за неговото решение. Необходима е, разбира се, известна ловкост и опит. Разбираш ли какво искам да ти кажа?