Земя от болки

Всички страни са готови да станат

Всички страни са готови да станат
от географската карта,
да отхвърлят своята звездна кожа,
сините денкове на своите морета
да вържат на гърба си,
своите планини със огнени корени
като шапка да сложат на косите димящи.

Готови са да вземат в куфара
и последната тежест на тъгата, тази какавида,
на чиито криле някой ден
ще завършат пътуването си.

Ние, спасените,
от чиито кокали кухи смъртта вече издяла
своите флейти,
от чиито сухожилия смъртта вече свири
със своя лък —
нашите тела плачат все още
с осакатената музика.
Ние, спасените,
все още висят бесилките
направени за нашите шии
пред нас в синия въздух,
все още се пълнят часовниците
с нашата капеща кръв,
ние, спасените,
все още ни ядат червеите на страха.
Нашето съзвездие е заровено в прахът.
Ние, спасените,
Ви молим:
Покажете ни бавно вашето слънце.
Водете ни от звезда до звезда,
крачка по крачка.
Нека да научим постепенно отново живота.
Защото иначе
с една песен от птица
или с пълненето на кофата в кладенеца
могат да избликне отново
нашата лошо запечатана болка
и да ни отвее.
Ние Ви молим:
Не ни показвайте още куче,
което хапе -
защото можем, защото можем
да се разпаднем на прах,
пред Вашите очи да се разпаднем на прах.
Ние, бездиханните,
чиято душа избяга в полунощ
дълго преди да се спаси нашата плът
в ковчега на мигът,
ние, спасените,
стискаме Вашата ръка,
познаваме Вашето око,
но само раздялата,
раздялата в прахът
ни свързва с Вас.

1946