Тишина през октомври

Не е минала една Бъдни вечер майка ми да не присъства на трапезата ни, въпреки че минаваха седмици, без да ѝ позвъня. Как можем да се размекваме толкова по поводи, предопределени не от чувствата ни, а от безсъдържателните дати на календара?

Едва след като се е случило, след като била направена решителната крачка, и то насляпо, любовта ѝ открила основанията си.

Тя е една от познатите ми с най-богата култура, защото нейните познания са от оня тип, срещан само у хора, които не са учили в университет, а водени от чисто и безцелно любопитство, интуитивно са попълвали пропуските си по антикварни книжарници, библиотеки и музеи; попивали са информацията алчно и без да са обременени от схоластични категории.

Понякога си мисля, че щракаме снимки, вместо да виждаме; в нетърпението си да уловим онова, което е пред погледа ни, да го задържим в неумолимия бяг на времето, ние забравяме да гледаме. Отсъствате от собствените си снимки не само защото вие сте ги правили, а и защото предавате миговете, които се стремите да спасите от забрава.

Беше непривична тишина и ние се движехме в нея с непривична предпазливост. Навремето се бяхме радвали на свободата, когато по някаква причина децата не бяха у дома. Сега стаите се превърнаха в пропаст, която или щяхме да преодолеем в стремежа си да намерим път един към друг, или тя щеше да ни разедини.

... децата познават родителите си по-добре, отколкото родителите познават своите деца.