Площите на паметта

"Идеята, че би могъл да промениш нещо с тираж от 500 екземпляра, е надценяване на поезията и подценяване на политиката."
Херман Де Конинк в интервю

1994

...
Най-дълго трае миналото.

Един за друг

Преди само очите ти обичах.
Сега и бръчките около тях.
Така, когато стара дума като милост се изрича,
тя значи повече от нова. Преди се суетях

да имам онова, което имаш, отново всеки път.
Преди само сега имаше. Сега има и тогава.
Има повече за обичане.
Има повече начини това да се прави.

Дори нищоправенето е един от тях.
Просто четем една книга, допрели рамене.
Или пък не, а седим в кварталното кафене.

Или не се виждаме няколко дни
и си липсваме. Но винаги
един другиму, вече седем години.

Поезия

Както казваш на болната си дъщеричка:
мое миниатюрно човече, моя самопричинена
болка, и не помага;
както полагаш върху горещото ѝ челце
длан лека като сняг;
и не помага:

така помага поезията.

Сега е нужно към много бавност да се нагодим
и към изчезнала любов и към каквото ни остава,
към мириса на борове, към нежност в есенните светлини,
към как-е-можело-да-бъде мисли, които никога не се забравят.

Към почти-нищо и към постоянно тези 4 стени,
към взирането от прозореца по двайсет пъти дневно
и към звънеца, който вече няма да звъни,
и към това да пиеш вечер все със себе си.