Гарван

Продавачът на цветя на "Джудишиъри скуеър" във Вашингтон

Площадът е лаборатория.
И ние двамата сме алхимици.
Той превръща цветята в пари.
Аз превръщам парите в цветя.

Хризантеми

Звездите капят като мушмули.
И клюмнали са хризантемите.
Назад към корените топли
се връща бавно аромата им.
Роса след малко ще поръби
челата им със пот студена.

Каква спокойна, ведра нощ...

Слана крачолите ми пърли.
Ръцете ми - върху луната.

ГАРВАН

Кръжиш над осланеното поле
и все по-близо до земята слизаш.
Дочувам вече черните криле
задрямалия въздух как раздвижват.

Описваш кръг и падаш в угарта.
Главата ти е тъмна и изящна.
Сияят меко твоите пера.
В очите ти припламва синкав блясък.

Балкански гарван – малък лешояд.
(Тук лешоядите са дребни, но са много.)
Ту в орехче, ту в нечий череп млад
забиеш клюн – безмилостен и огнен.

Не бюста на Палада – буца пръст
е твой престол и вдигнал се в небето,
висиш над нас като ръждясал кръст,
изтръгнат от черковните кубета.

В браздата важно крачиш и мълчиш.
И взирам се във теб, замислен гарван,
със същите очи, които ти
би изкълвал за миг, ако ти паднат.

Мравка

Червеноглава, с дръпнати очи,
с антена, в облото челце забита,
тя слуша как свръхновите звезди
се пръскат някъде високо над тревите.

Долавя страшния вселенски гръм,
опива я космическата музика
и мъкне на безкрилия си гръб
огромно житно зърно към мравуняка.