Ленива лава

Трева

Ще се просна в тревата.
Ще притворя очи.
Скакалец
ще заскърца.
Бавен облак ще мине.
И ще слушам как все по-ниско
над мене бръмчи
Времето-

тази машина за минало.

Водни костенурки

Страшилищата с медни, зеленясали брони,
едно по едно от подводното царство излизат.
Като дини в бунар се въртят - безтегловни и тромави,
и с главите надолу в дълбокото се забиват.

С атлазени мрежи от допотопната кал
вади ги слънцето, бавно ги дърпа нагоре.
Едни лягат по плочите, други - по ствола изтлял
на върба, преди много лета във водата съборена.

Наляга ги дрямка. Сънуват, на, вече настъпва
свършекът на света, краят на необята.
А то чапличка розова каца по тях и ги бута
и те една подир друга цамбурват в реката.

Прилив

Луната
с мъка
тегли
към брега
морето-

тази тежка,
пълна мрежа.

Възвращенец

Тревата
е прескочила
оградата
и тича
срещу мен
да ме посрещне.