Обратно време

Самоличност

Аз съм безумецът,
който цял живот събира възглавници
и се мъчи техния пух
да превърне отново във птици.

Спасение

И досега не мога да проумея
какво се случи тогава,
когато близката река придойде
с буйни, мътни талази,
и от петнадесет давещи се
спасихме шестнадесет.
Дали така, спасявайки другите,
не прибавих и себе си между тях!...

Флора

Тези дървета,
тези вечнозелени дървета,
с какво са заслужили неимоверната чест,
награда или привилегия -
да бъдат по-пищни от своите събратя?
Когато есента лист по лист разсъблича
целия дървесен народ,
те стоят безразлични,
оперили високомерно зелена снага.
А може би всъщност така са наказани.
Защото има нещо неморално
и грозно в това -
все едно се разхождаш с кожух
сред толкова голи!
И все пак, не по тях, не по тях се познава
кога есента е дошла,
кога пролетта се задава.

Спомен

Винаги, когато сядам на масата,
си спомням хлебаря от моето детство -
добрия вълшебник на селото,
който гощаваше често децата
с топли, вкусни гевречета.
Гледайки как старателно сутрин
той подбира дървата за огъня,
навярно всички са смятали,
че в тях е тайната за вкусния хляб.
Но той, усмихвайки се загадъчно,
- на шега ли, на истина ли -
веднъж ни се довери, че внимава
да не би да изгори заедно с другите
и онова скъпоценно дърво, от което
би могло да се направи цигулка.
Така, преди да завършим училище,
научихме от самия хлебар,
че хлябът не бива да отнема това,
от което се нуждае душата.