Стихотворения

Ще свирнат кавали, ще гръмнат широките тъпани,
дълбоко ще стене земята във страшния ден,
и тъмни дървета ще махат, и рано упътени
ще дойдат сватбари - акрани и старци при мен.

Ще шибне червеното слънце земята запалена,
ще хукнат дървета, ще викне широкия път:
на сватба, на сватба! - а мътни и страшни и алени
във черни корита реките край нас ще текат.

С петли във ръката ще дойдат и старите кумове,
ще плиснат потоци от слънце студения свод,
и вятър ще вее и в прашни и пламнали друмове
ще викна от радост големия черен народ.

Хей, мои сватбари, хей, гайди и свирки и тъпани,
на сватба, на сватба - в неделя - на сватба и смърт!
Небето гори и земята е в кърви окъпана,
и буйни потоци в полетата тъмни ехтят.

Никола Фурнаджиев

СВЕТЪТ е засада. Светът: безутешния, пустия.
Светът е грамадна, светът е безумна индустрия.

Ний всичките хора, които сме малки, жестоки чудовища,
залегнали в дупки и плюшени, меки леговища,

ний всичките хора сме мънички живи бутончета,
а наште сърца – пирометри, и наште душици - балончета.

Върти, Сатана, своите съскащи змии-трансмисии!

Асен Разцветников