Избрана лирика

Вижте, лятото гази в утрото през горите,
пренебрегва човешките граници,
обруля зрели градини. Вечерта е залив с
надвиснали клони над него.
Часовникът изглежда неподвижен като
слънчоглед, отброяващ зърната си
в зъбите на август.
Камбаната звъни в полунощ и все пак е
безсилна да отвори устата на времето.

Облаците може би се мислят за свободни,
но не знаят, че има долу
кладенец
с хиляди зяпнали уста, които
ги дебнат в засада.

И наистина, когато гледаме през прозорците
розовеещите облаци,
не ни ли минава през ума, че още утре
те ще лежат спокойно
върху старата дъбова маса,
хванати и покорени,
заедно с нашите ръце
и с една стомна
и хляб.

Клиника на сърцето

В студени зимни нощи усещам как избързва
сърцето ми смутено, предчувствайки тъгата.
Към обич непозната безмерно се привързва.
А ветровете свирят, напъпва мрак в гората.

Дали ще го запратя към знойния екватор,
в оазиси и палми и дъждове лечебни.
В крайбрежия горещи, с тропическия вятър
сред черните пустини, де жарка тайна дебне.

И нека си играе със кактуси сърцето,
на слънце да се смее и слонове да води.
И нека се сдружава със черните джуджета,
да учи лудории и в джунглите да броди.

О, час за чародейство! И няма вече отдих.
Сърцето е леярна на тежки минерали.
В ръцете на безгрижния пулсира пак живота
и дебнещата гибел, като шега нахална.

Приказка

Полека, като че понесла торба златни ябълки
на свойте кехлибарени плещи, луната
пое по стълбата на стихналата нощ.
След туй приведена се спусна в долината
на синята пътека към селото.

Три слънчогледа чакаха на прага
на търпелива къща. Сам в бръшляните
тъгуваше заключения кладенец.

Луната смъкна златната торба
и влезе в къщичката кай реката
в кортеж от трите стройни слънчогледа.