Иван Милев 1897-1997

През земята ни мина болярин - богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди: девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чимширови ракли с нанизи, топени в багрите на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце... тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев, ако някой поиска да пише приказка за него.
Сирак Скитник, 1929

Преди седем години Милев слезе от малък балкански град, за да ни изненада и образова със свежестта на декоративната си поезия.
Любомир Пипков, 1927

Да носиш в очите си неугасващия празник на всички цветове, на всички светлини и сенки - земни и небесни, - да участваш непрестанно в тяхната преливна и неуловима игра, да потъваш в магията на тия лъчезария подобно на ония чудотворци, които ловят от въздуха нечувани от никой друг звуци и съзвучия, за да правят от тях симфонии, сонати, рапсодии, хорали - нима това не е непостижимо щастие, пред което всичко друго добива вкус на пепел?

Константин Константинов,
"Път през годините", София, 1962

Четките паднаха от ръцете му твърде рано.
Анна Каменова, 1929

вила "Рай без Ева"

Аз съм човек не за тоя век.
11.IV.1918
из писмо до Кузман Кузманов

В театъра ходя, речи го, почти всяка вечер и гледам - работи и хубави, и лоши. Гледах новата драма на д-р Янков "Кръвта измива" и познах, че в театъра има партизанство. Такава глупост да се изкара на сцената, това е мисля аз престъпление. Героят е такъв отвратителен човек и такъв безхарактерен, че просто не може да се гледа. Публиката през цялото представление спеше и благодарение, че свършва с убийство, и то с револвер, се събуди и си отиде.

11.IV.1918
из писмо до Кузман Кузманов

Напускал е пределите на страната два пъти. Веднъж през лятото на 1923 година, когато с група студенти, водени от проф. Ганушев, вижда Цариград, Гърция и Италия. Остава чужд, както говорят колегите му, на Ренесанса и богатствата на Ватикана. Мислят, че и там пред погледа му са бащините овце, на които мечтае да варакоса рогата и каноса челата.

Това, което за другите е начало, за него остава всичко.