България. Френска хроника 1841-1878

Едва напуснахме Белоградчик, за да се спуснем по южната страна на склона, и пред очите ни се открива неочакван и неповторим изглед. Озоваваме се пред тесни и криволичещи проходи, над които се извисяват червеникави скали с най-чудновати форми. Отдалечени една от друга, тези скали наподобяват ту обелиски, ту огромни катурнати сталактити, понякога с невероятна прилика на животни, кораби, къщи. Наредени са отляво и отдясно на пътя като дървета от двете страни на алея. Повечето са високи близо двеста метра и изглеждат ронливи шисти. Някои като че ли изскачат посред букет от дървета, докато други имат букети от дървета на върха си. А над този булевард от великани летят стотици грабливи птици.
Бланки

Ние смело ядохме с пръсти напълно антифренската вечеря. Сред многото ястия, състоящи се главно от месо и зеленчуци, заслужава да бъде споменат един вид кюфтета, обвити на малки топки в лозови листа, сготвени заедно и полети с кисело мляко.
Жером-Адолф Бланки(1798-1854), френски икономист, професор. След Нишкото въстание (1841) посещава България и прави анкета за последствията от потушаването му. Издава книгата "Пътуване в България през 1841 г." (1843)