Софийски дует

Старата жена се отдръпва от прозореца. Дори необичайните гледки омръзват.

След един ден в редакцията главата ми е изцедена като портокал, чиято вътрешност се е превърнала във фреш.

Когато се развеждаш с някого, с когото си бил толкова време, все едно се развеждаш със себе си...

Деси и Зара натрошават разговора на дребни парчета, на отделни реплики, на смехове и историйки.

От двете страни на светофара, на който се остарява, са се скупчили тълпи.

Съвременните писатели забравят, че имат народ. Забравят, че са част от нация. Безмилостно изличават чувството си за принадлежност, като твърдят, че принадлежат на света. Но се лъжат. Човек може да принадлежи на света и чрез родината.