Откровения

Дълго се заседявах с гръб, опрян в стеблото на някой бор, взирах се към светлинките в полето, напразно се ослушвах за шумове в гората и не разсъждавах, а просто чувствах, че и аз съм част от тая гора, невъзмутим като снажните борове край мене, че и тоя ден се бе родил с пукването на зората уж да освети изпълнението на някоя моя задача, а ето, че утрото неусетно се бе преляло в беззвездна нощ, без да съм свършил нищо повече от онова, което и катеричките, скрити в хралупите си, или птичките и наперените гламави сойки, сега онемели в короните на дърветата, бяха вършили през целия ден! Едва сега можах да вникна в онова преклонение на ориенталците пред празното съзерцание и отклонение от всяка трудова дейност, което бях наблюдавал години наред в Цариград, без да мога напълно да го схвана и асимилирам. И вместо да изчуруликам от радост като някоя птичка, скритом се усмихвах на щастието, което бе мое. Нито дните на седмицата вече имаха име и значение, нито разделях делника на отделни часове и минути. Съществуваха зора и пладне, привечер и нощ - като четирите годишни времена. Вълнуваше ме само промяната на времето.

Ако за подръчен материал учителят творец има ученици в пубертетна възраст, когато разумът постепенно слага юзди на въображението, а впечатлителността се изостря, неговите благородни усилия ще оставят траен отпечатък върху характера и личността на бъдещия гражданин.