Повторими неща

Вместо отговор

Самотата
ще направи от мен
най-съвършеното
твое подобие...
Ще заприличам
на теб.
Ще вярвам
в твоите вери.
Ще изповядвам
твоите религии.
Ще съществувам
с твоята кръв...

И на края,
когато изгрея
в ръцете ти,
ще приема
даже
смъртта ти
за своя...

както водата
приема за свои
и най-грозните очертания
на шепите,
които са я поели

само от благодарнност
пред тяхната жажда,
да я задържат...

Стъпалата не се оплакват
никога.
Стъпалата
не се унижават,
когато
другите стъпват
по тях.
Те са
най-мъдрите камъни
и
знаят,
че щом някой отива
нагоре,
той непременно
трябва
да стъпи на нещо...
И жертвено просват
в нозете му
добрите си гърбове...

Стига им хладната гордост,
че без тяхното
безименно рамо
ще рухнат
етажите,
сградите...
Светът ще стане
равен и ням.
А хората
стадно ще тръгнат
надолу - по равното...

На Ваня Д.

Нося любовта си
като
товар с жълтици.
Уморява ме
музейната рядкост
на златото.
Ослепява ме
неподкупната му
светлина...

И търся
една малка
мълчалива земя -
да го скрия.

За да мога
после
да чакам
оня упорит иманяр...