Сънищата на Айнщайн

Ако посетите града през пролетта, ще се смаете от друга гледка. Защото през пролетта хората се поболяват от реда в живота си. През пролетта хората гневно опустошават домовете си. Метат мръсотията навътре в тях, трошат столове, разбиват прозорци. По "Аарбергергасе", а и по всяка друга улица, през пролетта ще чуете звуци от чупене на стъкло, викове, вой, смях. През пролетта хората се виждат без предварителни уговорки, изгарят тефтерите с графиците за срещи, захвърлят си часовниците, пият по цяла нощ. Това истерично безумие трае до лятото, когато хората си възвръщат здравия разум и отново приветстват реда.

В подобен свят хората с неразтребени къщи лежат в леглата си и чакат природните сили да издухат прахта от перваза и да подредят обувките в шкафчетата. Хората с неуредени дела могат да ходят на излети, докато календарите им се организират, графиците им се подреждат, сметките им се изчистват. Червилата, четките и писмата могат да бъдат безразборно мятани в чантичките с удовлетворяващата мисъл, че ще се разпределят по места от само себе си. Градините нямат никаква нужда от подрязване, нито плевене. Писалищата се подреждат спретнато в края на деня. Дрехите, хвърлени по пода вечерта, сутринта се оказват по столовете. Липсващите чорапи изникват от само себе си.

Философите твърдят, че без тенденция към ред времето ще е лишено от смисъл. Бъдещето ще е неразличимо от миналото. Последователността от събития ще представлява просто множество случайни сцени от хиляди романи. Историята ще е размита като мъглата, която бавно се кълби вечер край върховете на дърветата.

Защото само навикът и паметта притъпяват физическото желание. Без памет всяка нощ е първата, всяко утро е първото, всяка целувка и всяко докосване се изживяват за първи път.

Всеки човек, затънал в миналото, пребивава там в самота.