Кедер

Когато пораснал, започнал притчи от нищо и от всичко, но не ги довършвал никога. Питат го например колко е часът и Амина им казва - часът е толкова, колкото разполагаш с него. На колко си години, го питат. На десет от отредените ми, казвал. Кой ден сме днес, Амине? Който ще ни приближи или отдалечи от истината.

...най-лесно се цапат чистите хора...

Защото какво остава от човека след смъртта? Заблуждава ни окончателното на всеки написан ред, роден внук или построена къща. Нищо не е така трайно както недовършеното. С неговата будна кома, с нередовното захранване между скачените съдове на надеждата и примирението. Недовършените неща, миналото недовършено време. И някой да те разказва в него.

Въздишките приличали на тонове памук, само привидно леки, но душата си знаела най-добре как се живее с привидно леки неща. И как се умира с тях.

Кедер е турска дума, означава мъка. Някога старите турци вярвали, че когато човек умре, завещава на близките си точно четиресет мъки. По една за всеки от четиридесетте дни след смъртта. С дните и броят на мъките намалявал, но последната оставала завинаги.

Малкото, видяно като голямо, е смисълът на цялото християнство.

Учеше ни да вярваме в несъществуващото, но никога да не го търсим, защото, ако го намерим, един копнеж ще умре.

Сара знаеше как изглежда нещастието: обикновено то си имаше екип от пари, имоти и успехи, но нищо друго си нямаше.

Децата ѝ са пръснати някъде по света, не се прибират нито за големите празници, нито за малките колебания на съвестта.

Защо хем е вярно, че ще се видим чак когато умра, хем умирам всеки път, когато искам да го прегърна.

...когато носиш в себе си чужди ключове, някои врати в този живот са ти отказани, но пък всички останали врати може би са твои.

...ключовете са най-честното нещо този свят: остават при теб, дори когато си загубил вратите на притежанията си.

...ако днес се престориш на богат пред някого, утре ще си още по-беден с него.

Обаче, за да си позволиш да затъваш, трябва да имаш ръка, която да те издърпа нагоре.

Болката е особен туристически обект. Някъде по света има входни такси за големите трагедии. Къщи, където години наред са измъчвали някого, училища, в които е имало масов разстрел, пътни участъци с влакови катастрофи. В раната на баба се влизаше безплатно.