Единствената история

Само че такава беше природата на връзките: винаги имаше някакво неравновесие. Затова бе в реда на нещата да планираш емоционална стратегия, но тя не помагаше, когато земята зейне пред теб и твоите отбранителни войски се свлекат в пролом, който само допреди броени секунди не е бил отбелязан на картата.

… осъзнаването, че любовта, дори най-пламенната и най-искрената, поставена под напрежение, може да се вгорчи до смесица от жал и гняв.

...емоционалната история не е като историческа книга, нейните реалности непрекъснато се променят и са верни дори когато са несъвместими.

Вършеше две неща едновременно: разсъждаваше ясно и изпадаше в паника. Такъв беше животът му навремето. Днес винаги разсъждаваше ясно, ала от време на време усещаше, че паниката му липсва.

Нищо никога не свършва, не и ако е било толкова дълбоко.

Гневът обаче, особено облеченият в самодоволство (а, изглежда, всеки гняв беше такъв), много често беше проява на нещо различно:отегчение, презрение, превъзходство, провал, омраза.

Странно как, като си млад, не дължиш нищо на бъдещето, но остарееш ли, имаш задължения към миналото. Към единственото, което не можеш да промениш.

Понякога то си задаваше въпроси относно живота. Кои спомени са по-верни: щастливите или нещастните? Накрая реши, че въпросът няма отговор.

Редно е някои открития да стават по-късно в живота, когато от тях боли по-малко.

Нима порастването не е по необходимост загуба на невинността?

Животът прилича на напречен разрез, а спомените са разцепване по жилките чак до края.

...няма смисъл да изискваш повече, отколкото изисква или дава темпераментът ти.

Любовта е еластична. Не разрежда, а сгъстява. Не отнема другите чувства.

Научи се да си запълва времето. Така става с живота, ние всички просто си търсим безопасно място. И ако не го намерим, трябва да се научим как да си прекарваме времето.