Периодичната система

Затова за Аушвиц трябва да отговаря всеки германец, нещо повече, всеки човек, а след Аушвиц вече никому не е позволено да е беззащитен.
V

Познавам се: в спор не умея да реагирам на мига, опонентът ми ме разсейва, вълнува ме повече като човек, отколкото като противник, изслушвам го внимателно и рискувам да му повярвам; възвръщам си негодуванието и вярната преценка по-късно, на стълбището, когато вече няма полза от тях.
V

Не сме разочаровани от изборите, които сме направили, и от всичко, което ни е поднесъл животът, само дето когато се срещаме, и двамата изпитваме особеното, но не неприятно усещане (многократно сме си го описвали взаимно), че някакво було, повей или търкулване на зар ни е отклонило по два раздалечаващи се пътя, които не са били нашите.
P

Днес зная, че опитът да се облече един човек в думи, да се възкреси на изписаната страница е обречен, особено човек като Сандро. Той не беше такъв, че да бъде разказан или да му се вдигне паметник - на паметниците гледаше с насмешка. Бе вдаден цял-целеничък в своите действия и когато те се изчерпаха, от него не остана нищо. Нищо освен точно думите.
Fe

Човек се ражда достоен за доверие - с открито лице и прям поглед - и не се променя до края. Или пък идва на света крив и обтекаем и такъв си остава: лъже ли те някой на шест години, ще те излъже и на шестнайсет, и на шейсет. Забележително явление, което обяснява как някои приятелства и бракове оцеляват с десетилетия, напук на рутината, скуката и изтъркването на темите за разговор...
Ag

Отчаянието и надеждата се редуваха с ритъм, който би съсипал за един час всеки нормален индивид.
Ce

… каква е ползата да сме на двайсет, ако не си позволяваме лукса да объркаме пътя?
Fe

Имаше поляни и житни нивя, и тръпчив мирис на опърлени стърнища, от който ми домъчня за моя край: есента навсякъде по света има едно и също ухание на окапала шума, на отдъхваща земя, на горящи съчки - все неща, стигнали до своя свършек (и ти иде да кажеш "завинаги").
Pb