Първите петнайсет живота на Хари Август

На дъното на душата ми се спотайва черна яма, в която мога да падам до безкрайност.

- В днешно време обаче най-много ни липсва добротата. В името на прогреса унищожихме душите си и нищо няма значение.

- Не знам каква мъка носиш в себе си. Не знам и как си се сдобил с нея,но,Хари,миналото си е минало. Ти си жив днес и само това има значение.
Трябва да помниш, защото миналото си ти самият,но тъкмо защото си ти самият,никога не бива да се разкайваш за него. Да се разкайваш за миналото, означава да се разкайваш за душата си.

- Трябва да си зададеш въпроса:дали доброто, което правиш на някой друг,като му помагаш да превъзмогне проблема си-какъвто и да е той,да кажем,че страда от подагра,дали помощта,която оказваш на другия,за да се излекува от подагра,е по-важна от вредата, изтощението и познатото отвращение,които си причиняваш в ролята си на помощник? Съзнавам,че не звучи благородно,Хари,но не е благородно и да се съсипваш заради останалите, защото после ще се нуждаеш от възстановяване и в опит да ти помогнат, останалите,на свой ред,ще се съсипят;това ще продължава до безкрайност и,честно казано,накрая всички ще се окажат в по-ужасна каша, отколкото са били първоначално.

- Доктор Август, не съществува по-голяма изолация за човека от самотата сред тълпата.Човек може да кима, да се усмихва и да казва правилните неща, но въпреки тази преструвка душата му се отдалечава все повече от човешката близост.