Гимнастика за опашката

Маймунката била в лошо настроение. Затова тя седяла на една финикова палма и ядяла фурми. Колкото повече ядяла, толкова по-голям апетит ѝ се отварял. Ала настроението ѝ, кой знае защо, не се подобрявало. Било ѝ вкусно, но тъжно.
В този момент маймунката видяла слончето. Слончето също я видяло и извикало:
- Маймунке! Боата ти праща поздрави!
- Благодаря! - рекла маймунката. Тя слязла от палмата, избърсала ръцете си в тревата и протегнала ръка. - Давай ги!
- Какво! - не разбрало слончето.
- Как какво? - учудила се маймунката. - Поздравите. От боата. Давай ги тук.
- Не са у мен - казало слончето.
- А къде са? - разтревожила се маймунката. - Къде си ги дянало?
За всеки случай маймунката надникнала зад ушите на слончето, но там наистина нямало никакви поздрави.
- Ти си ги загубило! - закрещяла маймунката. -Признай си, че си ги загубило.

— Претърпелите слонокрушение благополучно са изхвърлени на брега! — удовлетворено казала боата.
— Боичке - заявил папагалът докато се изправял, - според мен твоят сън е ужасно страшен.
— Нищо подобно! - възразила боата. - Обикновен сън. Със средна ужасност. Значи - продължила тя, - сънувам, че попадате на необитаем остров. И още щом попадате там, той веднага става обитаем.
— Защо? - учудило се слончето.
— Защото сега вие то обитавате - обяснила боата.
— Аз ще обитавам на дърво! - казала маймунката и се покатерила на палмата.
— Слизай! - настояла боата. Тая палма не ми се е присънила.
— А коя ти се е присънила?
— Никакви палми не са ми се присънили - заявила боата. - На този остров няма палми.