Ателие

Търсете всички варианти,
гладът е вече нетърпим —
светът е пълен със таланти,
но гений е необходим!

Рисунка

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...

Момчета, страшно е да се замръзва
в етажи, във познанства, във палта,
във черепи, в които се не дръзва,
във страсти без звезди и без мечта.

Момчета, страшно е да се изстива,
презирайте до смърт добрата смърт
и нека във жестока съпротива
главите ни чудесно да горят!

По лумнали чела да ни познават.
По палещи дела да ни ценят.
И дланите, които ни заравят,
като прожектори да ни държат.

Градът под нас ще тътне жив,
от нас любовно сътворен
и сграбчил ни в жесток, щастлив,
незаменим със нищо плен.

В истинския образ на нещата
да оставя два-три лични щриха.

И така = живейте във числата!
Мене стиховете ме спасиха!

Изненадващо минаваме през деня и през нощта,
Денонощно се превръщаме от надежди във неща.

Вярвай в крушата узряла - семинар за семена!

Има една-единствена беда -
да те напусне даже и морето.