Равноденствие

Суша

Жега над ослепелите
извори.
Мъртви ракити.
Мостове - бели скелети
над сухи корита.

Пръсване на сърца
в дълбини поднебесни,
метеорно падане
на чучулиги и песни.

Фантастични метани
на герани
пустали,
сърцераздирателно
скърцане!
Хали,
нивите палещи!

Като пещ огнедишаща сушата
пърли пръстта,
с мъртва хватка стисва за гушата
цветя
и жита!

Най-слабите стъбълца
се поддават,
смятат - вечна е.
Ронят хилави семенца,
пожълтяват -
обречени!

Само луковици в тъмната пръст
пулсират
и не спи в тях сокът гъст,
и не спира.

Те са виждали сушата
неведнъж.
Те са виждали краят ѝ
неведнъж.
И сега със усмивка тайна
чакат
първия
дъжд.

Април над Смолян

Тъй ясно се чертаят върховете
връз синева от вятър разлюляна!
И всеки зъбер синьочерен свети
и преспите са от сребриста пяна.
Ешек Кулак все още се белее,
поръбва лед дълбоките въртопи,
все още сняг
внезапен облак сее...
Но дъждовете падат като снопи!
По пътя им избликват минзухари.
по припеци със със стъпки на елени
снегът тъмней. Под коренища стари,
сред чуки рукват ручеи разлени...
Димят, кълбят се и се разпиляват
внезапните огнища на мъглите.
И само леко върше олюляват
в тържествено спокойствие елите.
Покой и слънце, скреж и сняг, и вятър -
тук просто няма два еднакви мига.
Голям живот живее планината.
И неусетно някак те издига.
И неусетно красотата вечна
те прави много чист и малко тъжен,
но планината - близка и далечна -
не иска с нищо да ѝ бъдеш длъжен.