Даже мен да ме няма...

Не заспивай, когато умират звезди!
Не заспивай! Светът е за двама!
Уморен, той безсънно за теб ще следи
даже мен да ме няма!

Не сънувай очите на други, не смей!
Не сънувай! Светът е за двама!
Той звезда ще намери за тебе да грей
даже мен да ме няма!

Не обричай сърцето за огън на друг!
Не обричай! Светът е за двама!
Той за теб ще намери жарава от юг
даже мен да ме няма!

Не обичай, макар и усетила зов!
Не обичай! Светът е за двама!
Той в пръстта ми дори ще открие любов
даже мен да ме няма!

Поетите най-малко вегетират.
Поетите като звезди умират
обесвани,
венчавани с куршуми,
разстрелвани
по върхове и друми,
погълнали отровните флакони,
политнали от шеметни балкони...
Поетите!
На тях не се сърдете,
не ги корете
и не ги съдете!
те, даже своя край
не доживели,
все някого
със своя стих
са сгрели!