Корабът на глупците

Наред с глупаците мъже
напред напират с бързи крачки
немалък брой жени-глупачки,
чието було замених
с глупашка шапка в своя стих.
И не една мома надяна
чрез мен глупашката премяна,
та тъй да може да показва
по напращялата си пазва
на всеки млад и всеки стар
върви ли млечния пазар;
тя носи панделки сега,
в косите ѝ стърчат рога,
с които като луда крава
из този свят се подвизава.
Не ще се стигне до сръдни
с достопочтените жени,
но съм описал всички други
съгласно техните заслуги,
защото хем в живота, хем
на кораба ще ги съзрем.

В книжлето ми глупци се свират,
които мъдростта презират,
но моля всеки да запомни
от стихчетата твърде скромни
не само множеството грешки,
а и достойнствата човешки.

Да, корабът е по начало
едно глупашко огледало -
попиташ ли го, то веднага
най-верен отговор предлага
и ти разбираш, че не бива
да си с осанка горделива,
че даже мъдрият все пак
по нещичко си е глупак,
ала съзнава ли това,
той значи, мъдра е глава;
а перчиш ли се, си събрат
на моя твърде глупав сват,
от който ще си патя зле,
не му ли дам това книжле.
Пътуват с моя флот мнозина
и в тая весела дружина
достига всеки до целта,
доказвайки, че глупостта
е волна и безгрижна. Цял
свят сякаш тук се е събрал!
Ще предизвика мойта книжка
и смях, и не една въздишка,
ще я прелистват мъдреци,
но и събратята глупци
и всеки, който зачете я,
ще се открие вътре в нея.
А аз на всекиго от тия
глупци по шапка ще ушия,
макар да знам, че някой може
и да не иска да я сложи,
и ако бяха с имена,
би рекъл: "Ти се припозна!"
На хората душевно здрави
книжлето ми ще се понрави
(те вярвам ще познаят лесно,
че пиша право, пиша честно),
но за същинска своя цел
глупаците съм предпочел.

Едва ли има днес страна
да не гъмжи от писмена,
чиято главна цел се смята
спасението на душата.
Да, много книги! Но тогава
защо ли по-добър не става
човекът, а е все тъй лош?
Светът живее в тъмна нощ
и вместо бога да зове,
затъва в страшни грехове.
По улици и по сокаци
сноват рояци от глупаци.
Умувах дълго и реших
да седна и от своя стих
за всички тях и с труд, и с пот
да сътворя глупашки флот,
където вече са събрани
фрегати, шхуни, тримарани,
върху които са приети
глупци с каруци и с карети,
а и с шейни! Но знам добре:
не може той да побере
глупаците от тоя свят,
та някои напред-назад
ще плуват и ще се стремят
на борда да се изкачат
и всеки ще е обладан
от блян да стане капитан.
И взех, че изрисувах всички
глупаци с техните привички,
та ако някой тук не ще
или не може да чете,
да се погледне отстрани,
да се сравни и прецени...

Но им полза от това, че
и сервитьори, и готвачи
из кухните по цели дни
привикват на горещини -
така не ще ги изненада
оная клада посред ада.

Дори във всеки танц проклет
глупаците откриват ред:
напред-назад, назад-напред!

Най-глупавите същества
познават се и по това,
че в разни танци пъчат гръд
и като бесни се въртят.

На бавен огън от зори
глупакът кашица вари
и с огледалото в ръка
на себе си мълви така:
"Да, умен съм поне за двама...
А по-красив от мене няма..."

Ако човек, макар и стар,
гаси не свой, а чужд пожар,
за глупостта му няма цяр.

Когато някой позабрави
за себе си, а със стремглави
усилия и с много шум
подкрепя друг, той няма ум.

Добре е всеки да си гледа
сам себе си, а не съседа
и да не се стреми веднага
на чужди хора да помага,
и да запомни, че не бива
да жъне първо в чужда нива,
когато собствената не е,
успял докрая да засее.

Личи глупакът по това,
че всички лекарски слова
и всички лекарски съвети -
сиропи, хапове, диети -
така му пречат, че почти
би искал да си ги спести.

Глупак е, който се тревожи,
че няма слънцето да може
без него и че никак не е
излишно той да го подгрее.