ПОТОК: Психология на оптималното преживяване

Както при всички друи източници на поток, зависещи от телесни умения като спорта, секса и зрителните естетически преживявания, култивирането на вкуса води до наслада единствено ако човек упражнява контрол върху активността си. Ако се стреми да стане гурме или познавач на вината, защото му се струва престижно, тоест, ако се опитва да овладее наложено отвън предизвикателство, твърде вероятно е да изпита единствено огорчение. Иначе чувствителното небце предлага много възможности за поток, ако човек подхожда към храненето и готвенето в духа на приключенството и любознанието, изследвайки потенциалите на храната заради самото преживяване, вместо с намерението да изпъкне сьс специални знания и умения. Другата опасност при впускането в кулинарните наслади - и тук отново се открояват сходствата със секса - е възможността за пристрастяване.

Неслучайно чревоугодничеството и похотта са сред седемте смъртни гряха. Отците на Църквата отлично са разбирали, че увлечението по плътските удоволствия лесно би могло да отклони психичната енергия от другите цели. Пуританското недоверие към насладата се опира на основателния страх, че бъде ли им позволено да вкусят от онова, което са rенетично програмирани да желаят, хората ще поискат още и ще започнат да отделят време за задоволяване на копнежа си за сметка на необходимата ежедневна работа. Но потискането не е пътят към добродетелта. Когато хората cе въздържат от страх, животът им неизбежно обеднява. Tе стават ригидни и отбранителни, а Азът им престава да израства. Единствено посредством свободно избрана дисциплина от живеенето може да се извлича наслада и в същото време да се държи в границите на разумното. Ако човек сенаучи да контролира инстинктивните си желания не защото е длъжен, а защото така желае, той може да изпитва наслада, без да се пристрастява. Фанатичният поклонник на храната отегчава себе си и другите колкото и аскетът, отказващ да угажда на небцето си. Между тези две крайности съществуват многобройни възможности за подобряване живота, на качеството на живота.

...носещите наслада преживявания позволяват на хората да упражняват контрол върху своите действия.

В определени исторически моменти във всички култури се е приемало, че човек не е пълноценен, ако не се е научил да владее мислите и чувствата си. В Китай по времето на Конфуций, в древна Спарта, в Рим през епохата на републиката, в ранните поселища на пилигримите в Нова Англия и сред висшите класи във Великобритания през Викторианската епоха хората са били натоварени с отговорността да държат изкъсо юздите на емоциите си. Всеки, който се отдавал на cамосьжаление или позволявал на инстинктите, вместо на разсъдъка, да диктува деиствията му, губел правото да бъде член на общността. В други исторически периоди, като днешния, способността за самоконтрол не е на особена почит. Хората, които се опитват да я развият, биват смятани за малко "странни", "сковани" или не съвсем "с ума си". Но независимо какво повелява модата, като че ли онези, които си правят труда да придобият власт над случващото се в съзнанието им, наистина живеят по-щастлив живот.