Бохемските кафенета на соца

Чешкият клуб е един от най-старите софийски ресторанти, основан още в далечната 1892 г. Сградата на ул. "Кракра" е купена през 1924 г. Чешката и словашка общност у нас събират сумата от 2,1 млн. лв., за да придобият красивата триетажна софийска къща, която още тогава прави впечатление като едно от архитектурните бижута на столицата.

Отиваме някъде в някой апартамент, където ги няма родителите, вдигаме килимите, пускаме на магнетофона роковете и блусовете (бързата ролка и бавната ролка) и почваме "щурите" танци с момичетата. А как канехме хората? С купони. Направихме си едни хартийки, пишеш за еди-колко си часа, там и там и ги даваш. Това е купон! Без него не може. Така излезе и думата "купон". Идва някой и го питаш: "Имаш ли купон?" Онзи показва. "Хайде, влизай".
Кирил Маричков

В кафене "Бразилия" много-много не съм ходил, защото беше по-особено заведение. Там седяха едни хора и играеха комар, казваха - трамвай седмица ли ще дойде, или единица? Колко слагаш? Така се печелеше. Едни хора оттам тръгнаха.
Ириней Константинов

"България" беше хай кръчма, но и там, ако си поръчаш пържени картофи и поискаш малко черен пипер, запомнил съм го това, келнерът ще ти каже: "Черен пипер - само за месни ястия". Значи кюфтета, кебапчета и пържола - тогава черен пипер.
Ириней Константинов

Едно детенце се дърпа и майка му казала: "Ела, ела, ще те запозная с Дора Габе". "Не ща! Не ща таз бабичка. Дора Габе е книга."

Оркестрите свиреха салонна музика и разни дюшеме-пичове танцуваха румба с начервосани и ситно накъдрени дами.