Малък живот

Най-ужасните „ако“ се отнасят за хора. Най- прекрасните – също.

…промеждутъчните мигове, които лесно се забравят и в които сякаш не се случва нищо, но чиято липса се превъзмогва най-трудно.

С възрастта възприема все повече живота като низ от картини, обърнати назад във времето, оценява всеки отминал сезон като реколтата на вино, разделя току-що изживените години на исторически епохи: Годините на въжделения. Годините на съмнения. Славните години. Годините на заблуди. Годините на надежди.

Грешиш. Отношенията между двама души никога не ти дават всичко. Дават ти само някои неща. Взимаш всичко, което искаш да получиш от някого: да кажем, сексуално привличане, добър разговор, финансова подкрепа, интелектуална съвместимост, добро отношение, вярност, и си избираш три от тези неща. Точно три. Хайде четири, ако ти провърви много. Останалите трябва да търсиш другаде. Само във филмите намираш човек, който ти дава всичко накуп. Но това тук не е кино. Това е суровата действителност и трябва да определиш с кои три качества искаш да прекараш остатъка от живота си, а после да ги потърсиш у някой друг. Такава е суровата действителност. Толкова ли не виждаш, че е капан? Ако и занапред се опитваш да намериш всичко накуп, накрая ще останеш с празни ръце.

... защото да си жив, означава да се притесняваш.

Можеш ли да имаш истински приятели, ако дълбоко в себе си очакваш да те предадат?

...според мен ключът към приятелството е да намериш хора, които са по-добри от теб: не по-умни, не по-оправни, а по-добри по душа, по-щедри, по-великодушни, а после да ги цениш заради онова, на което могат да те научат, да ги слушаш, когато ти казват нещо за теб, независимо колко лошо - или добро - е то, и да им се доверяваш, което е най-трудното. Но и на-хубавото.

..."справедливо" никога не е отговор и така нататък, и така нататък, - той казва едва чуто: - Затова пък е правилно.

Справедливостта е за щастливите хора, за хора, на които им е провървяло да имат живот, предопределян от сигурни неща, а не от неясноти. Правилно и погрешно обаче са за - е, не точно за нещастните, а може би за хората с белези, със страхове.

... и от тежкия въздух Уилем се размечта за пролет, за дървета, окичени с жълти цветове, за ято косове с криле, сякаш лакирани, намазани със зехтин, които се плъзгат безшумно по небето с цвят на море.