Тази книга си я избрах съвсем случайно. Просто в магазина на Стената се загледах във витринката с книги.
Оказа се чудесно попадение.
Идеята на книгата е една разходка от Гибралтар-единия Херкулесов стълб...до Чеута. Пътува с влакове, автобуси, таксита, кораби..без самолети..през нетуристическия сезон.
Трезв поглед върху тази част на света...Вече си имам и любими цитати...
другата хубава част са препратките към други произведения за Средиземноморието заедно с инфромация за авторите им. Някак подклаждат любопитството да се издирят. Незнам дали ги има на български, още не съм намерила нито едно.
Но пък ми се прииска още по-силно да мина по същия път...да видя Южна Италия със силно религиозните и хора...да видя маймуните на Гибралгар, които са много по-добре възпитани от туристите...
Пътуването през Хърватска и Албания е по време на войната, знам че сега не изглежда по този начин...туристите са се завърнали...но предполагам хората са си все същите...
Ама че коментар стана. Хем ми се искаше да разкажа малко за книгата...хем за моите неща. Знам само че докато я четях мислено бях на път и всеки път когато отлепях поглед от страниците се чудех какво правя в София и защо не виждам морето..
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,
Оказа се чудесно попадение.
Идеята на книгата е една разходка от Гибралтар-единия Херкулесов стълб...до Чеута. Пътува с влакове, автобуси, таксита, кораби..без самолети..през нетуристическия сезон.
Трезв поглед върху тази част на света...Вече си имам и любими цитати...
другата хубава част са препратките към други произведения за Средиземноморието заедно с инфромация за авторите им. Някак подклаждат любопитството да се издирят. Незнам дали ги има на български, още не съм намерила нито едно.
Но пък ми се прииска още по-силно да мина по същия път...да видя Южна Италия със силно религиозните и хора...да видя маймуните на Гибралгар, които са много по-добре възпитани от туристите...
Пътуването през Хърватска и Албания е по време на войната, знам че сега не изглежда по този начин...туристите са се завърнали...но предполагам хората са си все същите...
Ама че коментар стана. Хем ми се искаше да разкажа малко за книгата...хем за моите неща. Знам само че докато я четях мислено бях на път и всеки път когато отлепях поглед от страниците се чудех какво правя в София и защо не виждам морето..