Спомени из живота ми

Снабдих се с всички излезли до тогава педагогически книги, списания и ръководства. Четях, прилагах прочетеното и наблюдавах за резултатите. И постепенно си изработих свой собствен метод за преподаване, а и за отношенията ми към учениците. Постепенно разбрах как трябва да се отнасям към умните, тъпите, мирните, буйните, ленивите, лъжливите, мръсните, нечистите и пр. Често възнаграждавах прилежните, като им подарявах някои учебни пособия - писалки, калеми, хартии, тетрадки и пр. Помагах и на бедните ученици с дребни, но чувствителни за тогава помощи. И колко ми бе драго, като виждах ясно прекрасните резултати от дейността ми. Изваждах учениците си на разходка в полето, а една събота ходихме с по-големите на планината "Голеш", "Ат-бунар" и даже до върха на Стара планина (Равна). Такива удоволствия съм изпитвал от учителстването си в Златица, каквито никога след напущане на учителството не съм изпитвал.

Работа ми бе по воля, по сърце, по угодата ми.

В Лом за пръв път видяхме Дунава. Струваше ми се, че не е река, каквато бях навикнал до тогава да виждам, а поле, залято с вода, която може да се прегази; дълбочината не си представях.