Казусът Кукоцки

Не беше безделие, не беше мързел - бе празник. За почти двайсетгодишния си живот Таня никога не беше попадала на толкова щастливо място, където работата, грижите, задълженията и бързането бяха отменени. Двамата пияници разполагаха с толкова много свобода, че стигаше и за нея.

…Павел Алексеевич от десетилетия наблюдаваше все един и същ обект, разтваряше бледите му двери с пъхнатата си в гумена ръкавица лява ръка, вкарваше вътре огледалцето с извита дръжка и внимателно се взираше в бездънното отверстие на света. Оттам беше дошло всичко живо, това бяха истинските порти на вечността – нещо, за което всичките тези момичета и жени, селски стринки и градски дами, които доверчиво разчекваха краха пред него, изобщо не се замисляха.

Най-тежките обиди са тъкмо защото най-близките помежду си хора прокарват външните и вътрешните радиуси на личността си по различен начин. На някой просто му трябва жена му да го попита сто пъти: „Защо си такъв бледен? Да не ти е зле?“. Други път възприемат дори един по-внимателен поглед като посегателство срещу свободата си…

Има много причини, които пречат на хората да постигнат близост: стеснителността, страхът от намеса, равнодушието, физическото отвращение в крайна сметка. Но има и противоположен поток, който влече, привлича до най-голямата, до невъзможната близост. Къде е тази граница? Доколко е реална? След като очертае условния си магически кръг – по-голям или по-малък, - всеки живее в клетката, която си е направил сам, и отношението му към това умозрително пространство също е различно. Едни ценят въображаемата си клетка като съкровище, други се измъчват от нея, трети искат да пуснат в личното си пространство избраните си любими и да прогонят онези, които напират да влязат в нея…

Недогалена като малка, непознала изпълнена с обич милувка и като дете, и сега, макар вече да беше осигурена с всичко необходимо, на нея все така ѝ липсваше изпълнената с любов ласка, без която всичко живо страда, боледува и линее... Може би и това, че беше останала дребничка, се обясняваше с факта, че е трудно да пораснеш без пълно с обич докосване, все едно без някакъв незнаен специален витамин...