Дейвид Копърфийлд
от Чарлз Дикенс
Въведени са общо 10 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (21): platanus, ifos, gergan75, Светлина, Ralyyy, epolitova, Elektra_, Радина, Никол, lz1adf, Диана, morwen, Restless Heart, Анагностис, soul, Ниниел, Timeruler0, Scarabei, Серафина Пеккала, Dessy Vasileva, chitatel1979
Смятат да я прочетат (2): stardust, unchita
Потребители прочели тази книга (21): platanus, ifos, gergan75, Светлина, Ralyyy, epolitova, Elektra_, Радина, Никол, lz1adf, Диана, morwen, Restless Heart, Анагностис, soul, Ниниел, Timeruler0, Scarabei, Серафина Пеккала, Dessy Vasileva, chitatel1979
Смятат да я прочетат (2): stardust, unchita
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (4)
покажи всички
— А тя? Как е тя? — запитала остро леля ми.
Мистър Чилип още повече наклонил глава и погледнал леля като беззащитно птиче.
— Бебето — казала леля. — Тя как е?
— Госпожо — отвърнал мистър Чилип, — аз предполагах, че знаете. Детето е момче.
Леля ми не продумала нито дума, само дръпнала бонето си за връвта му, цапнала с него мистър Чилип, сетне го сложила накриво на главата си, излязла и никога вече не се върнала. Изчезнала като ядосана фея; или като някое от тези свръхестествени създания, които се вярвало, че съм предопределен да виждам. И никога, никога вече не се върнала.
Мистър Чилип още повече наклонил глава и погледнал леля като беззащитно птиче.
— Бебето — казала леля. — Тя как е?
— Госпожо — отвърнал мистър Чилип, — аз предполагах, че знаете. Детето е момче.
Леля ми не продумала нито дума, само дръпнала бонето си за връвта му, цапнала с него мистър Чилип, сетне го сложила накриво на главата си, излязла и никога вече не се върнала. Изчезнала като ядосана фея; или като някое от тези свръхестествени създания, които се вярвало, че съм предопределен да виждам. И никога, никога вече не се върнала.
При нея имаше една девойка на доста солидна възраст - почти на двадесет години...
Повървяхме още малко в мълчание, след което той каза:
— Не е толкова това, че й прощавам, а по-скоро — че я моля да ми прости, задето съм й натрапвал чувствата си. Понякога съм си мислил, че ако не бях искал от нея да ми обещае да се оженим, тя имаше такова доверие в мен и бяхме такива добри приятели, че навярно би ми казала какво я измъчва, би се посъветвала с мен и може би тогава щях да я спася.
— Не е толкова това, че й прощавам, а по-скоро — че я моля да ми прости, задето съм й натрапвал чувствата си. Понякога съм си мислил, че ако не бях искал от нея да ми обещае да се оженим, тя имаше такова доверие в мен и бяхме такива добри приятели, че навярно би ми казала какво я измъчва, би се посъветвала с мен и може би тогава щях да я спася.
Наблюденията ми върху човешката природа винаги са ми показвали, че когато някой има основание да вярва в себе си, не парадира с това пред другите, за да вярват и те в него.
» Добави коментар
Коментари (0)