Моята лична борба

Има нещо особено в лекотата, с която възприемаме хората, с които сме израснали, били са ни близки във времето, в което характерът се оформя или излиза на преден план. Възприемаме ги директно, без посредническата роля на мислите. Почти всичко, което човек знае за брат си, го знае интуитивно.

Чувствата са като вода, винаги се оформят според обстоятелствата.

Слънчевите лъчи се плиснаха по пода.

Изникват нарциси, бяла съсънка и потайниче. И ето че между дърветата по склоновете се задържа топъл въздух. По огрените от слънцето възвишения пъпките се разпукват, тук-там се виждат разцъфнали вишни.
Когато си на шестнайсет, всичко това оставя своя отпечатък, защото за пръв път знаеш, че е пролет, долавяш го с всичките си сетива. Този пръв път е и последен, защото всички следващи пролети бледнеят в сравнение с първата. Ако освен това си и влюбен, е, тогава... тогава просто трябва да го понесеш. Да понесеш цялата радост, цялата красота, усещането за бъдеще, което откриваш във всичко.

Малко неща са по-трудни постижими за въображението от това как студен и натежал от сняг пейзаж, застинал и безжизнен до сърцевината си, едва няколко месеца по-късно е потънал в топла плодородна зеленина и тръпне от най-разнообразен живот: от пеещите птици, които прелитат между дърветата, до рояците насекоми, увиснали като гроздове тук-там из въздуха. Нищо в зимния пейзаж не предвещава мириса на напечен от слънцето пирен и мъх , напращели от сокове дървета и открити езера, с които пролетта и лятото насищат околността. Няма и следа от чувството на свобода, което те връхлита тогава, когато единственото бяло петно са облаците, които се плъзгат по синьото небе над синята река, течаща бавно към морето и съвършената му блестяща повърхност, на места нарушена от камъни, от полъха на вятъра, от къпещи се хора. Всичко това не е тук, няма го, наоколо е тихо и бяло и ако нещо наруши тишината, то е студеният порив на вятъра или крясъкът на самотна врана. Но то идва... Идва... В някоя мартенска вечер снегът преминава в дъжд и преспите спадат. Някой предиобед през април по клоните на дърветата вече има пъпки, а в жълтата трева се е появил зелен нюанс.