Тесният път към далечния север

Отвъд нея залязващото слънце нагъваше града на хармоника от тъмни и сияйни ивици.

Светът управлява делата си така, мислеше си той, че цивилизацията всеки ден извършва престъпления, за които отделният човек би лежал в затвора до живот. А хората го приемат, затварят си очите и го наричат "международно положение" или политика, или война, или пък си създават свое пространство, напълно отделено от цивилизацията, което назовават личен живот.

и си мислеше, че любовта не е доброта, нито пък щастие. Тя невинаги беше нещастна с Кийт и с Дориго не винаги изпитваше щастие. За нея любовта беше пламването, избухването на вселената в даден човек и неговото избухване във вселената. Любовта беше унищожение, разрушителят на светове.

Като че ли изминаваха километри между изреченията.