Обстоятелства

Молитва

Свободата е като хляба,
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с друг.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.

Сляпото момиче

***
Подземните реки
не стигат до морето,
но напояват всички корени.

Картината и ти

Един художник, мой приятел,
без някакъв особен повод
ми подари една картина,
рисувана на прима виста.

Тя бе постигната и чиста,
с бои,
бог знае отде открити.
Тя нямаше понятен смисъл,
но моето самотно жилище
попи боите ѝ чудесни
и стана светло като залив...

Очакване

***
Ще дойде ден. Ще бъдеш ти при мене.
Това го знам. Но се страхувам аз,
че всички чувства стават уморени,
че всяко нещо иска своя час.

Срещи

***
А влюбените искат да се срещат
по два пъти и три пъти на час,
смутените си длани да задържат,
да се изслушват и да се разпитват,
взаимно свойте тайни да отгатват
и да превръщат дребните неща
в големи, изключителни събития.

Дъщерята

Моята майка
(дано не сте я виждали!)
беше много грозна жена.
Това дори е малко да се каже:
тя беше направо непоносима.

Още от рождение
една гърбица сграбчила снагата ѝ,
за да не може да расте
стройна като фиданка.

Тя нямала детство.
Децата бягали от нея.
Майка ѝ я проклинала:
- По-добре да не бях те раждала.

Каква ли мома е била?
Коя ли дружка ще я повика,
да им смути компанията?
Мама се е криела вечно в къщи.

Отде се намерил моят баща.
Този груб и разтърсен човек
какво ѝ харесал?

Какво го поблазнило?
Мама не е имала
ни чеиз, ни пендари,
ни къща.

Любов ли е било?
Състрадание ли?
Но всеки случай -
чувство.
Иначе как щях да се родя
стройна, усмихната и весела? ...

Всички казват,
че съм най-хубавата в квартала.
Може и да преувеличават,
но все пак съм хубава.

Мама много обича
да излизаме двете,
да я хвана подръка,
да поздравяваме хората.