Свободен стих

А истината е проста.
Разбират я водата,
скалите, пясъка,
ветровете
и звездите.

Единосъщна е душата на човека,
но тя различно струва.
Един достига до върха полека,
друг като пламък лумва.

Един обича страстно всичко живо,
от всичко се вълнува.
Спокойно друг в леглото си заспива,
имота си сънува.

Това е от столетия познато,
ако не го признаем,
ний между истината и лъжата
неспирно ще блуждаем.

Ако не сложи край на всичко това,
човечеството няма никакво бъдеще.
То е осъдено на гибел.

И може би това е съвсем естествено,
защото човек не е нищо друго
освен един животински вид