Всичко това е любов

Никога не споменахме какво се случи този ден на връщане от реката, когато се изкачвахме по неименната пътека. Продължихме да се държим така, сякаш нищо не се е случило. Но вече всичко беше различно. Вече нямаше как да не знаем, че най-голямата жестокост не се извършва след избора. Дори не е самият избор. Най-голямата жестокост се извършва преди, много преди това и именно тя прави избора възможен или необходим. Жестокостта на любовта. По-голяма или по-малка.
из "Ангелите отвътре"

Дните, в които ни се случва нещо важно, не започват непременно някак различно. Хубаво щеше да бъде да не става така. Би трябвало да има някакво предизвестие. Нещо простичко. Може би да получаваме sms
good morning, today is gonna be different, good luck
из "Свидни неща, които ми умират в ръцете"

Ти се роди пръв, им казваше често майка им, посочвайки Алфонсо. След това се обръщаще към Педро, ти не се бави много след него. Щом те видя, бабата рече, толкова са еднакви, че трябва да ги бележим още сега. Ако сега ги объркаме, повече няма да се знае кой е по-големият.
из "Еднакви"

Мислеше си, кога е престанало да ни е грижа?
из "Мухата и чашата с розе"

Но книгите не лекуват проклетията. Никога не са лекували, нито някога ще излекуват. Не помага желанието да вярваш в противното. Книгите не подбират и се предлагат на всеки, който иска да ги прочете. И ако носят спасение, правят го тъй безразборно и тъй непонятно, че никой не може изобщо да се надява на това.
из "Библиотеката"

На фара никой изобщо не разбра колко много съм плакал, както по-късно никой изобщо не узна, че мислех за Дориш като за ангел. Много разговаряхме помежду си, но не и за да си кажем най-важното. Не можехме да поемем риска от сближаване, стигаше ни проклятието, че не можем да избягаме един от друг. Вярно е също, че някои неща могат да се кажат едва когато станат други или поне когато имат вече друго значение.
В деня, когато Дориш дойде, онова място вече ме беше обсебило, както беше обсебило другите пазачи на фара, и аз вече не плачех и не усещах пясъка по тялото си. Не бях избягнал и слепотата на пазачите на фара, слепота, която помрачаваше всички цветове с изключение на синьото. На фара всичко беше винаги само синьо, искрящо при слънчево време, наситено при дъжд, бледо при мъгла, рехаво при вятър, плътно при мрак, винаги само синьо, синеещо море, синееща скала, синееща пяна, в онова място всички неща бяха пагубно сини.
из "Тази обграждаща ни синева"

Няма смисъл да разговаряме с Другите, ако не вярваме на каквото ни казват.

А новините, които не ни засягат пряко, ни разсейват.

- Би трябвало човек задължително да остарява на юг и близо до водата...

... Тобияш рече умилено, като гледам толкова доброта, ми се доплаква.

Паметта служи и за това, да превръща в случило се нещо, което не е било.