Стихотворения

Строгите фасади не обичам:
те са лицемерни и сурови;
но затуй как силно ме привлича
чудото на задните дворове!

Тук едни над други до стрехите
се редят балкони от железо,
с клетки, накачени по стените
и сами подобни на кафези.

От зори, та чак до вечер късна
всеки ден от тях се носи викот,
песни, смях и говор непрекъснат;
птици и дечица чуруликат.

Всеки ден, докато падне мракът,
шетат тук жени червенобузи
със ръце, заголени до лакът,
и разкрити на гърдите блузи:

ту изстискат с две ръце прането,
свели кръст, насмалко да го счупят,
и на двора, сякаш от небето,
тежки буреносни капки тупат;

ту прострат бельото си пред взора
на съседа, без да се срамуват,
и с това бельо подобно кораб
готви се балконът да отплува.

Има празник в тези грижи малки
и понякога салюти има
в удара на гръмките тупалки,
в изстрелите прашни на килима.

Може би защото е на скрито,
тук животът пълно се разкрива
с постоянството си упорито
в своята безсмисленост щастлива.
1965

И сърцето най-сетне умира

На годините бързеят всичко отнася.
И сърцето най-сетне умира.
С безразличие ти отминаваш врага си,
преставаш да искаш и дириш.

Срещнеш ли тази, която си любил,
не намираш какво да ѝ кажеш.
Отдръпва смутено ръката си груба
пред взора ти просека даже.
1956

Въздухът трепери, лястовици
режат като ножици дъжда
и вървят по електрическите жици
капчици вода.
из "Синеокото момче", на Ал. Геров
1930

На заминаване

Зарад какво да жаля? Нямах
любовница, нито познат;
вървях и свалях шапка само
на ветровете в този град.
1929

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.
1929

Лято

Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежеха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток спуснали там котва.

1926