Избрани стихотворения

Ще се завърне тя отново
в две длани да ме прибере,
да забележи всичко ново,
във всичко да ме разбере...
Вън ще забрави във мъглата
такси с разтворени врати,
от обич и от скръб огрята
по стълбите ще долети,
ще влезе и нетърпеливо
в прегръдка ще ме увлече
и нейното палто
щастливо
в нозете ни ще се свлече...
1956

Домът висок мълчеше в тъмнината.
Сред спящите прозорци на стената
един прозорец
светеше,
един,
от всичките останали различен
по туй, че още светеше самин.
И аз бях сам,
бях огорчен
и тичах
и изведнъж помислих си със яд:
"Защо ли грее
тъкмо тоз квадрат?"
Отгде да знам.
Съвсем бе неивестна
причината за тая светлина,
а да гадаеш никак не е лесно,
макар и интересно.
Може честно
да спори със съпруга си жена,
а той да се заканва зъл и бледен.
Или ерген, над ребуса приведен,
се мъчи да си спомни планина.
Или от грижите
будува тежко някой.
Или жена в коритото пере.
Или пък някой се бои от мрака
и лампата до сутринта ще грей.
Танцуват, може би,
дошли са гости
и до зори тъй ще се веселят.
А може би отдавна спят и просто
забравили са да я угасят.
Ох, как бих искал хората да бдят,
обзети от внимание тревожно
и седнали в кръг строг и откровен
да разсъждават върху нещо сложно
и много важно за самия мен.
1955