Ако имах два живота...

Друг път Плевенският театър пак гостуваше във Враца. Дадохме няколко представления. В деня на тръгването ни за Видин дойдоха на гарата на ни изпратят много ученици и ученички от гимназията. След хубавите и сърдечни прощални слова и раздадените букети влакът пое на запад. Близо до града железопътната линия минава ниско, а отстрани има висок ров. Когато нашият тунел навлезе в този открит тунел, момичетата и момчетата в ученически униформи обсипаха вагона ни с цветя през широко отворените прозорци. Не се изненадахме, защото така беше и в града - всяка вечер сцената биваше затрупвана с цветя.

Разбрал, че основно начало за успеха на актьора е правилният говор, (Сава) Огнянов, който в живота бе винаги бързорек и не всякога ясен, на сцената бе образец с чистотата на езика, с удивително ясната си и ритмична дикция. Не случайно го наричахме "майстор на словото".
Огнянов работеше неуморно. Следеше всичко, което се пише за театъра, за сцената, за актьорското майсторство в цялата европейска литература. Владееше съвършено немски и руски и често ходеше в чужбина да гледа нови постановки. Имаше здрав, критичен поглед.

Липсата на общо образование ми наложи много да чета. В самообразованието никога няма "стига", никога няма "достатъчно!".

По онова време любим лектор на интелигенцията и работничеството не само в София, а в цяла България бе големият учен, професор д-р Асен Златаров. Неговите лекции в университета, дори по пряката му специалност - химия, се слушаха от студентите от всички факултети. Посещаваха ги много младежи, работници и граждани. Никога не ще забравя лекцията му "Всичко е вода". Така сладко и нежно, така образно и увлекателно говореше, сякаш слушаш не лекция по химия, а някаква поема!
Винаги заетият Златаров намираше време редовно да гледа всяка пиеса, в която играех, да споделя впечатленията си от играта, да ми каже искрени думи.