Поезия

Изповед на своя рожден ден

...
Ах, изкушението идва от едно желание,
възпирано тъй дълго,
забавя ме копнежът да се полюбувам още
на децата,
да стискам нежно лапките им доверчиви,
да погаля пухкавите им коси.
Единствено чрез тях отново мога още с часове
да съзерцавам бялата мазилка на тавана,
да виждам фантастични сборища от образи,
да оживяват вещите, илюзии да изпълзяват,
мечти да се разхождат като сомнамбули
по стрехите
и да разбирам говора на птиците,
брътвежа на листата,
забравената красота на простотата...
Това ме бави още на земята.

29 февр. 67

Тази нощ неуморно, безмълвно е плела
пелени за полетата, бели повои.
На стъклата поставила чудни дантели
и родила деня в свойте бели покои...

Рано-рано кълвачът прегледа, прислуша
всички плодни дървета и литна със смях.
В телеграф се превърна капчукът - заслушах
със сърцето на майка и всичко разбрах.

Та това е за тебе, това е за тебе,
тия грижи, вълнения, смях, чистота,
лъч тъй радостен, мое предпролетно бебе!

Всички майки така като мене разбират
тези тайни предвестници на пролетта
и в предчувствия светли сърцата замират...