Фантастични новели

Товарен кон. Тиха меланхолия. Мощна мускулатура на краката и хълбоците. Усет за каруца, теглена от мен и за чуждо тяло върху гърба ми. Силен копнеж за препускане през ливади, за цвилене и скубане на люцерна и робско чувство на подчинение и обреченост. Питомното и дивото се бореха в мене и аз бях безпомощен да определя кое е по-хубавото.

- Чух нещо за присаждане на животински мозък - прекъснах го аз. - Отговаря ли това на истината?
- Абсолютно. Ако искате, можем веднага да направим няколко експеримента с вас.
...
присадете ми мозък на гълъб, куче и товарен кон.
Отидохме в съседното здание, където се помещаваше лабораторията, и експериментът започна.
Гълъб. Това бе великолепно. Летях под небето и гледах пъстрата земя. Нямах чувството на страх, само отделни сенки ме стрсваха. Когато кацнах на гълъбарника, тревогата ми се засили. Всяко трепване на листо, всеки шум, всеки тон ме държеше в напрежение. Обичах да си пощя перата на слънцето, да галя с човката си женските гълъбици, да храня малките си, бях също като човек, но чувствах, че мозъкът ми е много малък и затова само отразява и реагира, без да прави логически разсъждения.
Куче. Безкрайна радост от живота. Безкрайно възхищение от тези, които са ме погалили по гърба или врата. Преклонение към човека, който е по-мъдър от мен, и вярност, вярност до гроб към неговия дух.