Пътешествие в театъра

Даниел обича ироничния декор, остроумието в оформлението, които придава ярка театралност на спектакъла... За него много важно е времето. При оформлението той иска то да се чувства и в декора, и в костюма, и в миналото. Похабената вещ или костюм има много по-голяма естетическа стойност, защото тя е свързана с човека, с живота, с усилията и страданието на хората, отколкото новата. Него не го блазнят коприните, лъскавите платове, сладникавите сценични тонове. Той обича памучната дреха, естествеността и беднотата на сцената...
проф. Любомир Тенев

Най ме смайва с какво мъжество и кураж Леон се втурва към актьора, разчовърква го, обърква го, вади го от кожата му, размества му понятията, намества му други, търси кое е това само негово, което той не е подозирал, че има. Това ще да е един от смислите на режисьорската професия за Леон. Значи той поема отговорността не само за представлението, за идеите си, за внушенията, а и за тия същества, които полека-лека стават негови създания. Не знам дали те за него не са най-важното. Човекът на сцената.
Ицко Финци

1971
Леон има премиера на "Ромео и Жулиета" във Видин. Слава Богу, свободна съм, вдигам се и - във Видин. ( А propos - никога не ме е привличала ролята на Жулиета. Може би защото с външния си вид подвеждам режисьорите да ме експлоатират все като "инженю наив", от което вече ми писва и ме хваща страх какво ще правя, ако продължават така. А и тая Жулиета, и тя си е точно това, за какво ми е!). Започва представлението. Салонът е фрашкан. Господи, добре че бях седнала на балкона! Иначе със сигурност щях да скоча на сцената! Никога до този момент не съм изпитвала подобно неудържимо желание да се включа и аз в тази игра, да бъда тази Жулиета, това диво дете-момиче, което яде филия с мармалад и са ѝ чужди всякакви сладникави, лирични окраски. Е, това е толкова неочаквано, невероятно и прекрасно, че чак ми се реве от благородна завист и от възторг!
Меглена Караламбова